Година 2020, Брой 3

Дата на издаване

15.9.2020 г.

Съдържание

  • Даниела Венциславова Георгиева
    НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ КАТО ЧАСТ ОТ ОПОВЕСТЯВАНИЯТА КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА БЪЛГАРСКИ ИНОВАТИВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
    Резюме: Обект на анализ в разработката са оповестените данни със задължителен и доброволен характер относно научноизследователската и развойна дейност (НИРД) на иновативни български предприятия. Предмет на изследване са публикувани... Обект на анализ в разработката са оповестените данни със задължителен и доброволен характер относно научноизследователската и развойна дейност (НИРД) на иновативни български предприятия. Предмет на изследване са публикувани финансови отчети, както и прилежащите към тях приложения, вкл. значими счетоводни политики, доклади за дейността, доклади на одиторите. Целта е да се изследва практиката на български иновативни предприятия относно оповестяването на информация за НИРД, като се направи съпоставителен анализ между въведените в нормативната уредба и специализирана литература изисквания и практикоприложните резултати от изследването. Възприетите изследователски методи се основават на логическия, дедуктивния и сравнителния метод, както и на методите на анализ на съдържанието и синтез на въведени в законодателната уредба и специализираната литература текстове по изследвания проблем.
  • Никола Янков
    ЕДНА ВИЗИЯ ЗА ОТНОШЕНИЕТО РЕКОНТИНЕНТАЛИЗАЦИЯ – ИНТЕГРАЛНА СВЪРЗАНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
    Резюме: В статията се дискутира как трасирането, проектирането и реализирането на транс-континентални меридианни транспортни коридори и оси биха могли да улеснят развитието на периферийни и маргинални региони на Европейския съюз. Това е... В статията се дискутира как трасирането, проектирането и реализирането на транс-континентални меридианни транспортни коридори и оси биха могли да улеснят развитието на периферийни и маргинални региони на Европейския съюз. Това е направено след като е намерено мястото на проблема интегрална свързаност в рамката на процес, който се обозначава като реконтинентализация (и респективно по отношение на Европейския съюз – субреконтинентализация). Представя се гледна точка (визия) за по-добра транспортна свързаност на страните от Източния европейски съюз и вчастност – България и Румъния. Посочва се, че конкретните транспортни коридори, оси, субоси и свързващи звена (конектори) след тяхното насочено интегриране са важен инструмент за съвместно развитие (икономическо, социално, екологично) на определени по-слабо развити региони в споменатите страни. Уточнени са конкретни инструменти за концептуализиране и развитие на път-нотранспортната решетка на Европейския съюз, както и идеи и визуални модели за транснационални меридианни транспортни коридори.
  • Аглика Кънева
    ИЗСЛЕДВАНЕ ВЛИЯНИЕТО НА НЯКОИ БАНКОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ВЪРХУ БВП, БЕЗРАБОТИЦАТА И ПРЕКИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ
    JEL: G210.
    Резюме: В статията се изследва влиянието на кредитите за нефинансови предприятия, депозити на домакинства и лихвени проценти по нов бизнес по кредити в левове за нефинансови предприятия върху БВП, коефициента на безработица и преките... В статията се изследва влиянието на кредитите за нефинансови предприятия, депозити на домакинства и лихвени проценти по нов бизнес по кредити в левове за нефинансови предприятия върху БВП, коефициента на безработица и преките чуждестранни инвестиции в България. Изследването се извършва с регресионен анализ. Прави се преглед на литературата за влиянието на отпусканите от банките кредити, депозитите в банките, лихвените проценти по кредитните и депозитните операции на банките и други банкови показатели върху икономическия растеж, заетостта, инвестициите в икономиката.
  • Виктория Псота
    СЪЗДАВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗЕЛЕНО ПАЗАРУВАНЕ В ДЪРЖАВНИЯ СЕКТОР: ОПИТЪТ НА УКРАЙНА
    Резюме: Глобализирането на връзките с обществеността доведе до реформи в публичния сектор на икономиката. Хармонизирането на законодателството и нормативната база със стандартите на Европейския съюз налага да бъдат създадени нови подходи и... Глобализирането на връзките с обществеността доведе до реформи в публичния сектор на икономиката. Хармонизирането на законодателството и нормативната база със стандартите на Европейския съюз налага да бъдат създадени нови подходи и форми на взаимодействие между възлагащите органи и участниците в процесите за обществени поръчки. Реформата в системата за обществени поръчки провокира промени в отношението на държавните възлагащи органи към процеса на обществените поръчки и доведе до осъзнаване на необходимостта от въвеждане на зелени обществени поръчки. В статията се разглежда процесът на прилагане на зелени обществени по-ръчки в Украйна, прави се анализ на приложимата нормативна база и се посочват недостатъците в прилагането на механизма за екологични обществени поръчки. Авторът изследва приоритетните сектори на икономиката, в които най-често се реализират обществени поръчки в различните административни области на Украйна, и предлага използването на индивидуален подход към прилагането на зелени обществени по-ръчки в зависимост от нуждите на местния публичен сектор. Авторът предлага и инструменти за прилагане на зелени обществени поръчки, като подчертава, че разработването на механизъм за тяхното използване изисква да бъде проведено изследване от по-широк кръг специалисти в различни области. Посочени са недостатъците в общоприетата методология за изчисляване на спестените бюджетни средства, която не отчита жизнения цикъл на стоките. Това следва да бъде обект на по-нататъшни изследвания от страна на учените.
  • Сергей Пенковсчий
    ОРГАНИЗАЦИЯ НА МОБИЛЕН ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ
    Резюме: В статията се разглеждат въпроси, свързани с организацията на Мобилен център за управление на извънредни ситуации в Република Молдова. Посочени са основните отговорности на Ситуационния център, както и особеностите при проектирането... В статията се разглеждат въпроси, свързани с организацията на Мобилен център за управление на извънредни ситуации в Република Молдова. Посочени са основните отговорности на Ситуационния център, както и особеностите при проектирането на организационната структура за оперативна съвместимост на информацията при работата на служителите в центъра, състава на подсистемите, които трябва да функционират към него, както и насоките за повишаване на неговата ефективност.