-
Борислав Борисов
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ
И ЕЛЕКТРОНИЗАЦИЯ НА ВЪТРЕШНИЯ КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР
Резюме:
Методологичната и нормативната рамка на вътрешния контрол постоянно се развиват и обогатяват в резултат на външни и вътрешни предизвикателства и натрупания опит в организациите. Интегрираната рамка на вътрешния контрол (ICIF) на Комитета на спонсорираните организации (COSO), поставяща основите и принципите на съвременното разбиране за вътрешния контрол, също получи ново издание през 2013 година. Една от целите на промяната е, нейните правила да съответстват на изискванията на Закона Sarbanes-Oxley или SOX. Нормативната база на финансовия контрол в организациите от публичния сектор в България е адекватна на елементите и принципите на актуализираната версия на ICIF, но при нейното прилагане се забелязват някои непълноти, дължащи се на формално отношение към изискванията и на липсата на подходящ „тон на върха“ в някои организации. В статията се изтъква необходимостта от електронизация на системите за контрол в публичните организации, представят се възможностите на някои облачно базирани програмни продукти и електронни платформи за подобряване ефективността и прозрачността на контрола.
-
Борислав Борисов
ИНДЕКС НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ КАПАЦИТЕТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Резюме:
Настоящата статия се базира на изследване, проведено сред 80 администрации на изпълнителната власт, имащо за цел да установи нивото на техния административен капацитет в 44 области. Респондентите са подбрани в съответствие със структурата на държавната администрация, формирана от броя на заетите в отделните звена. Резултатите са анализирани чрез изчислява¬нето на средни величини на оценките на капацитета, чрез средни претеглени величини и чрез изчисляване степента на неопределеност на оценките на капа¬цитета на различните структури на държавната администрация. Формиран е нов, обобщаващ показател за измерване на административния капацитет – Индекс на административния капацитет на държавната администрация за добро управле¬ние, който позволява да се проследява общосистемният напредък по отношение на актуалното към даден момент разбиране за наличие на административен капацитет, валидно за цялата система на държавната администрация.
-
Борислав Борисов
КОВИД ЕФЕКТЪТ ВЪРХУ ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА
Резюме:
Ефектът на глобалната криза, причинена от пандемията от COVID-19 е всеобхватен и засяга всички държави и икономически сектори. Въпреки това могат да се откроят някои бизнеси, които са се оказали по-устойчиви на нейното неблагоприятно влияние, за разлика от други, за които отрицателният ефект е бил пагубен. Различия има и по отношение на големината на компаниите, като малките се оказаха по-гъвкави и затова претърпяха по-малки загуби.
В статията се прави анализ на основните финансови показатели на глобалните индустрии и тяхната динамика по време на кризата, като по-специално внимание се обръща на две от тях – авиотранспортът и корабният транспорт. Прави се основният извод, че корабният транспорт и по-специално превозът на контейнери се е оказал по-устойчив, докато авиотранспортът е понесъл огромни загуби. Обяснението е, че когато хората спрат да пътуват до пазарите и стоките, стоките пътуват до хората.
-
Борислав Борисов
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЛОВАШКИЯ АВТОР ЩЕФАН КАШАЙ И НЕГОВАТА ПЕТОЛОГИЯ „ПРЕДПРИЯТИЕ
И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“
Резюме:
-
-
Борислав Борисов
УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКА ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ - НОРМАТИВНО ИЗИСКВАНЕ И/ИЛИ ПРАКТИЧЕСКА НЕОБХОДИМОСТ
Резюме:
Целта, свързана с модернизиране на системата на висшето образование и повишаване качеството на образователната и научна дейност на висшите училища е перманентна, тъй като изискванията към тях и очакванията на обществото постоянно се увеличават. Но има и фактори, които възпрепятстват или най-малкото забавят постигането на желаните резултати, някои от които са общосистемни и еднакво валидни за всички висши училища, а други – специфични.
В статията се разглеждат основните външни и вътрешни фактори, които пораждат рискове за бъдещото развитие на висшето образование у нас. Сред тях са негативни промени в ценностните нагласи на обществото, несъвършенства в нормативната база, моделът на финансиране, демографската криза, оценяването и заплащането на труда на заетите учени и преподаватели, решаването на етични и социални проблеми и др.
Идентифицирането на основните рискове има за цел, те да бъдат осъзнати от отговорните институции и да се предложат подходящи мерки за противодействието им. Защитава се тезата, че голямата част от тези мерки изискват целенасочени усилия от всички заинтересовани институции.
